Из протокол от заседание на ПБ на ЦК на БКП с решение за написване на многотомна история на България

21 май 1968 г.

П Р О Т О К О Л "А" № 200
НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ
21 МАЙ 1968 ГОД.

Присъствуват другарите: Борис Велчев, Боян Българанов, Живко Живков, Иван Михайлов, Иван Попов, Станко Тодоров, Тано Цолов, Тодор Живков, Цола Драгойчева, Лъчезар Аврамов, Пеко Таков, Ангел Цанев, Костадин Гяуров, Кръстю Тричков, Иван Абаджиев, Иван Пръмов и Венелин Коцев.



В Ъ П Р О С И

НА ДНЕВНИЯ РЕД:

Р Е Ш Е Н И Я:

IV. За написване на многотомна история на България.

Политбюро на ЦК на БКП приветствува инициативата на Института за история при БАН, който в изпълнение решенията на IX конгрес на партията е започнал подготвителна работа за написване многотомна история на България. Издаването на този научен труд трябва да завърши към 1978 година, когато ще се чествува 100-годишнината от освобождението на България от османско иго. Десеттомната история на България трябва да бъде написана и издържана от позициите на марксистко-ленинската методология, на основата на всички досегашни научни изследвания и на значителен нов изворов документален материал. Тя трябва да разкрие цялостно и пълно трудния, но героичен път на българския народ от древността до наши дни, неговите непрестанни борби против чуждото робство и потисничеството, за свобода и независимост, за социален прогрес, приносът на нашата страна в съкровищницата на световната култура.

Издаването на многотомна история на България има не само научноизследователско, но и важно обществено-политическо значение. Показвайки всичко ценно, героично и революционно в миналото на българския народ, тя ще бъде непресъхващ извор за възпитанието на трудещите се в духа на социалистическия патриотизъм и пролетарски интернационализъм, ще засилва у тях чувството на любов и признателност към руския народ - наш двоен освободител, към народите на великата съветска страна. (8)

Политбюро изказва увереност, че тази голяма и отговорна задача ще сплоти още повече българските историци, ще мобилизира всички техни сили и способности за изследване и разработка на редица основни проблеми от миналото на нашия народ. Многотомната история на България трябва да бъде история на българските народни маси - истинските творци на материалните и духовните богатства на нашата страна. Заедно с това нужно е да се направи обективна преценка за ролята на историческите личности, които в различните периоди са стояли начело на народа и страната.
За периода на старата и средновековната история трябва ярко да се разкрие богатото съдържание на древната тракийска култура, чиито законни наследници сме ние; образуването, развитието и териториалния обхват на българската народност; размахът на широките народни и социални движения; мястото на старата българска култура в историята на световната култура; международното значение на средновековната българска държава за спасяване на славянството от асимилация и други.
В областта на новата история вниманието следва да се насочи към проблемите на образуването и утвърждаването на българската нация; към национално-освободителното движение и културния възход на българския народ през Възраждането; към изграждането на българската държава след Освобождението в 1878 г. и борбите на българския народ за национално обединение; към образуването на работническата класа и изграждането на марксистка партия в България; към борбите на трудещите се за демократични права и социален прогрес, за премахване на капиталистическата експлоатация и други. (9)

В най-новата история централно място следва да заемат такива коренни проблеми като развитието на революционното движение в България и влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция; борбите на народните маси под ръководството на БКП против капитализма и фашизма;
подготовката и осъществяването на социалистическата революция в България; дълбоките социално-икономически, политически и културни преобразования и успехи на българския народ, резултат от победата на социализма; ръководната роля на БКП в живота на нашето общество; значението на българо-съветската дружба за развитието на България по пътя на социализма и комунизма; ролята на България в световната социалистическа система; външната политика на НР България и нейното значение за укрепване на мира и сътрудничеството между държавите; приносът на БКП за развитието на световния революционен процес и други.

За успешното написване на многотомната история на България Политбюро смята за целесъобразно да се проведат следните мероприятия:

да се предостави на членовете на авторския и редакторския колектив пълна възможност да ползуват всички документални материали за българската история, съхранявани в ЦДИА, ЦДА на НР България, ЦПА при ЦК на БКП, ВИА, БИА при Народната библиотека "Кирил и Методий", в архивите на Министерството на външните работи, на КДС, окръжните архиви и други архивохранилища в страната, свързани със съответните периоди от историята на България, за които са автори или редактори. Комитетът за изкуство и култура да разшири, подобри и приведе в състояние за научно ползуване документалната база на държавните архиви, като утвърди най-целесъобразен режим за ползуване на намиращите се в тях архивни материали. (10) Министерството на външните работи и Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина да окажат съдействие на членовете на авторския и редакторския колектив за издирване на нови архивни материали за България в СССР и другите европейски социалистически и капиталистически страни.
Документалните материали от чуждестранните архиви да се предоставят на Българската академия на науките за научно обработване и използуване при написване на многотомната история на България, след което да се дадат на съхранение в Централния държавен исторически архив.
В бюджета на Българската академия на науките за 1968, 1969, 1970 и 1971 години да се осигуряват допълнително по 10 000 лева капиталистическа валута и по 10 000 лева социалистическа валута. Тези средства да се изразходват само за нуждите по написване на многотомната история - за командировки на научни работници в чужбина, за издирване и микрофилмиране на документални

[...]1
материали за българска история, намиращи се в чуждестранни архивни фондове и др.

На Българската академия на науките, респективно Института за история, да се отпусне допълнителен щат и фонд работна заплата, както следва: (11)

за 1968 година - 7 научни щатни бройки, 5 научно-помощни бройки от категорията "специалисти" и 1 административна щатна бройка за машинописец;
за 1969 година - 8 научни щатни бройки, 5 научно-помощни бройки от категорията "специалисти" и 2 административни щатни бройки за машинописци.
Изпълнителният комитет на СГНС да осигури подходящи помещения за настаняване на Института за история при БАН с оглед изпълнението на поставените му задачи. В близките години да се определи строителна площадка и се предвидят средства за построяване на сграда за Института за история при Българската академия на науките. (12)

Т.Живков

ЦДА, ф. 1 б, оп. 35, а.е. 199, л. 1, 16-27. Оригинали. Машинопис.
Решение на ПБ на ЦК на БКП за изпращане на български историци в СССР за обсъждане макет на том II от История на България с приложени техни характеристики и кореспонденция с АН СССР

18 март 1955 г.

Р Е Ш Е Н И Е "А" № 71

НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 18 III 1955 г.

Не възразява да заминат за Съветския Съюз, за да вземат участие в обсъждането на макета на том II от История на България другарите: проф. Петър Георгиев, проф. Димитър Косев, проф. Христо Христов, проф. Жак Натан

В. Червенков
Антон Югов
Р. Дамянов
Г. Цанков
Г. Дамянов

Д О К Л А Д Н А З А П И С К А

В отдел "Наука, образование и изкуство" на ЦК на БКП е постъпило предложение от Българската академия на науките за изпращане в СССР българските историци: проф. Димитър Косев - директор на Института за българска история на БАН, проф.Христо христов - зам.директор на същия институт, проф. Жак Натан, доцент

Кирил Василев – директор на Института по история на българското революционно движение и Комунистическата партия при ЦК на БКП и доцент Веселин Хаджиниколов. Тези другари са редактори на том II от История на България, макетът на който ще се обсъжда1 в Института за славяноведение при Академията на науките на СССР. Чрез Българската академия на науките, Съветската академия е поканила поименно горните български историци да вземат участие в обсъждането, като е уведомила БАН, че разходите, свързани с пребиваването на българските историци в Москва ще са за сметка на Съветската академия.

Другарят Жак Натан понастоящем се намира в Берлин, поради което не е целесъобразно той да бъде включен в групата, която ще замине за Москва.

Другарят В.Хаджиниколов е сравнително млад и още недостатъчно укрепнал и утвърден работник в областта на историческата наука.

Целесъобразно е в групата да бъди включен др. Петър Георгиев, който с големия си опит и подходяща теоретическа подготовка, ще допринесе за подобряване на работата при обсъждане на II том от История на България.

Отдел "Наука, образование и изкуство" внася в Политбюро съответно предложение за решение.

16. III. 1955 година Зав. отдел "Наука, образование

С О Ф И Я и изкуство" на ЦК на БКП:

/С.Гановски/

ХАРАКТЕРИСТИКА

ЗА ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТ ДИМИТЪР КОНСТАНТИНОВ КОСЕВ, ДИРЕКТОР НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ ПРИ БАН

Роден е на 23 декември 1905 година, в с.Грозден-Карнобатско. Произхожда от дребно селско семейство. Гимназия е завършил в гр. Сливен през 1923 година, а висше образование по история в Софийския университет през 1930 година. Същата година заминава на специализация в Полша където прекарва почти две години. Поради заболяване бива принуден да прекъсне специализацията си и да се завърне в България. След оздравяването си стажувал в III-та Софийска мъжка гимназия, а след това учителствува в Златица, Станке Димитрово и София.

През 1945 година постъпва на работа в Университета като асистент по история. През 1947 година става доцент, а през 1950 г. извънреден професор. Сега е завеждащ катедрата по нова българска история в Университета и директор на Историческия институт при БАН.

През 1952 година др. Косев бе избран за член-кореспондент на БАН

Преди 9.IХ.1944 година е участвувал активно в борбата против фашизма. През 1923 година за участие в подготовката на Септемврийското въстание, той бил задържан за няколко месеца, а през 1925 година бива осъден и лежал в затвора за участие в борбата против фашистката диктатура.

След 9.IХ.1944 година става член на БКП, какъвто е и сега. Взема активно участие в обществено-политическия живот на БАН. Като научен работник др. Димитър Косев е добър. Сътрудничи редовно на списание "Исторически преглед" и е един от редакторите на същото.

По характер е тих и въздържан.

София, 15 март 1955 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Димитров

ХАРАКТЕРИСТИКА

НА ХРИСТО АНГЕЛОВ ХРИСТОВ – ЗАМ. ДИРЕКТОР НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ ПРИ БАН

Роден е на 9.I.1915 година в гр. Харманли. През 1934 голина е завършил средно образование в гр. Харманли, а през 1940 година – история в Софийския университет.

От 1934 г. до 1936 г. е бил основен учител в гр. Златоград – Смоленско.

От 1936 г. до 1946 година е бил гимназиален учител по история в гр. Търговище, Пещера, София и Брацигово.

От 1946 г. до 1949 година е асистент, а от 1949 г. до 1953 г. е редовен доцент по нова българска история при Философско-историческия факултет на Софийския университет.

От 1.VI.1954 година е зам. директор на Историческия институт при Българската Академия на науките.

Млад, но надежден научен работник. Още като учител е показал сериозен научен интерес, поради което е привлечен на научна работа. Като преподавател се развива много бързо. Написал е ценен научен труд за Захари Стоянов, с който е хабилитиран за редовен доцент. От скоро прави изследвания за живота и дейността на Димитър Благоев.
Написал е доста научни статии. През 1950 година е бил преподавател по история на БКП във вечерната партийна школа на ГК на БКП.

През 1933 – 1934 година е бил член на РМС, но след това се отказва от организацията. Движил се е сред прогресивни среди.

От 1945 година е член на БКП. Бил е секретар на първична организация. Сега участвува активно в живота на Партийната организация при Философско-историческия ф-т и БАН.

Съзнателен, дисциплиниран и предан член на БКП. Скромен и работлив. Ползва се с авторитет между студентите.

София, 15.III.1955г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Димитров

ХАРАКТЕРИСТИКА

НА ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ х. НИКОЛОВ – ДОЦЕНТ ПО ОСНОВИТЕ НА МАРКСИЗМО-ЛЕНИНИЗМА И НОВА ИСТОРИЯ ВЪВ ВИСШИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНСТИТУТ "К. МАРКС"

Роден е на 7.V.1917 година в гр.Пазарджик. Произхожда от занаятчийско семейство. Баща му е починал отдавна. Самият той още от детинство е започнал да работи за своята прехрана и издръжка като прислужник в манифактурен магазин, продавач на тестени изделия, вестникопродавец и т. н. През 1937 година завършва духовна семинария в Пловдив. След което, като стипендиант, е завършил Богословския факултет. По това време философските му разбирания са били идеалистически – отнася се до периода от 1939-1940 година. Като такъв не е бил активен. Впоследствие постепенно се преориентира, изостава богословието, записва Юридическия факултет и около 9 септември 1944 г. започва да симпатизира на прогресивното движение. След тая дата се включва активно в РМС и работи с всички сили по културно-просветната, организационната работа на РМС и партията в гр. Пещера. По-късно е бил приет в БКП като 9 септемврийски набор, където е дал много добра работа. Използуван е бил както в Градския комитет на БКП, така и в ОК на РМС по изнасяне на доклади и беседи. Член е на съюза на журналистите на СБСД и на ЕОПО. Проявява интерес към изучаването на политическата икономия и история още от първите години на своето следване. Написал е доста научно-популярни статии, някои от които доста ценни. С Марксистко-ленинското учение е добре запознат. По компетентното мнение на наши другари – професори в Висшия Икономически институт др. Николов се справя добре с работата си. Като човек е честен и предан на Партията. Морално е запазен и се ползува с авторитет сред гражданите и студентите.

София, 15.III.1955г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Димитров

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАУЧЕН СЕКРЕТАРИАТ

София 14 март 1955 г.

№ Р-18-1862

До

ЦК на БКП – Отдел "Наука, образование и изкуство"

Т У К

По повод изпратените екземпляри от макета за т. II от История на България, написана от българските историци, Ръководството на Института за славяноведение при АН СССР е устроило обсъждане от своите сътрудници от 18 до 20 март т. г. Президента на АН СССР др. акад. А. Н. Несмеянов е отправил чрез Председателя на БАН покана до редакционната колегия на т. II от историята – чл. кор. проф. Димитър Косев, проф. Христо Христов, проф. Жак Натан, доц.Кирил Василев и доц.Веселин Хаджиниколов да гостуват за 15 дни в Москва, за да могат да вземат участие в обсъждането.

Ръководството на БАН направи постъпки пред Министерския съвет за издаване разпореждане за заминаване в СССР на редакционната колегия в споменатия по-горе състав, с оглед внасяне на подобрение в История на България и разширяване научните връзки между съветските и български историци.

Приложено изпращаме Ви за сведение писмото на акад. А. Н. Несмеянов.

ГЛАВЕН НАУЧЕН СЕКРЕТАР: /акад. Ас.Хаджиолов/

КАНЦЕЛАРИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

№ С-36-4

14 март 1955 г. ДО ДРУГАРЯ БОРИС ТАСКОВ

СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

Другарю Тасков,

Изпращаме Ви препис от писмото на Института за българска история при Академия на науките, със следната резолюция на другаря В. Червенков:

"Др. Б. Тасков

Преди всичко, ЦК трябва да утвърди състава на делегацията, а за подаръците решение на ЦК не е нужно.

В. ЧЕРВЕНКОВ

12.3.55 г

НАЧАЛНИК НА КАНЦЕЛАРИЯТА: [подписа не се чете]

Препис!

София, 12 март 1955 година

ДО ДРУГАРЯ ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ Председател на Министерския съвет чрез другаря Председател на Българската академия на науките

т у к

Уважаеми другарю Червенков,

Както Ви е известно, по покана на Президиума на Академията на науките на СССР, редакторите на "История на България" ще гостуват на Института за славяноведение в Москва. Заминаването ни е предстоящо. Ръководството на Института за българска история при БАН смята, че би било много уместно да се поднесе на съветските историци за Института по славяноведение портрета на Георги Димитров, притежание на нашия Институт – копие от оригинала на ЦК на БКП от Борис Митов, направено от него. Институтът за българска история и българските историци по този начин ще засвидетелствуват своето внимание и своята обич към съветските си колеги и ще изразят конкретно своята благодарност към съветските другари за оказаната помощ.

С почит:

Д И Р Е К Т О Р:

/п/ Д. Косев

ЧЛЕН-КОР. ПРОФ. Д. КОСЕВ

До другаря Вълко Червенков

Председател на Министерския съвет

Т у к

С ходатайство.

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ:

/п/ Академик Михаил Димитров

ВЕРНО С ОРИГИНАЛА: Л.Йотова

п р е п и с

БАН, Поверителна служба, вх.№ 71 от 8 март 1955 г.

АКАДЕМИЯ НАУК СОЮЗА СОВЕТСКИХ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИХ РЕСПУБЛИК

Москва, Б. Калужская, 14 3 марта 1955 г.

ПРЕЗИДЕНТУ АКАДЕМИИ НАУК НАРОДНОЙ РЕСПУБЛИКИ БОЛГАРИИ

академику ТОДОРУ ПАВЛОВУ

По просьбе Директора Института болгарской истории Болгарской академии наук, проф. Косева, Институт славяноведения Академии наук СССР организует в марте 1955 года обсуждение макета 2-го тома "Истории Болгарии", подготовленного Институтом болгарской истории.

Президиум Академии наук СССР считал бы целесообразным участие в этом обсуждении болгарских историков-редакторов упомянутого макета. Если с Вашей стороны не будет возражений, разрешите пригласитъ в качестве гостей Академии наук СССР 18-20 марта 1955 года сроком на две недели редакционную коллегию в составе: директора Института болгарской истории, члена-корреспондента Димитра Косева, заместителя директора Института, профессора Христо Христова, профессора Жака Натана, директора Института истории, Кирилла Василева и научного сотрудника Института истории, Веселина Хаджи-Николова.

Расходы, связанные с пребиванием болгарских историков в Москве, Академия наук СССР берет на себя.

С искренним уважением

ПРЕЗИДЕНТ АКАДЕМИИ НАУК СССР

академик (п.) А. Н. Несмеянов

В е р н о,

при БАН



Делеводител: М. Груева

ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 2492, л. 1-9. Оригинали и преписи. Машинопис.
Източник